5.11.2021 г., 16:35 ч.

Метаморфоза 

  Поезия » Любовна
752 0 2
Като цъфнала вишна ще се усмихна.
Ще укротя твоите скачащи мисли.
Ти ще спреш да мислиш, аз също.
Взаимно те ще се затичат от към дясно
къмто ляво и ще се целунем в бяло.
Ще усетя само пръстите си как си търсят
път измежду твоите, точно като листата,
сред клони при буря в дълги нощи.
После цветът ще се превърне в роса,
а росата във вишна. И един въпрос
ще се откъсне от звезда, а часовникът ще
показва точно – два . ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тодорка Атанасова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Достатъчен е един слънчев лъч, за да разсее много сенки »

35 място

Предложения
  • Ще се прегърна сам и ще си тръгна. Без друго моите ръце не те докосват. Не знам в какво съм се превъ...
  • Блъсканица. Шум. Патаклама. Всеки гледа някой да предвари. На сергия – в облак от тъма – дяволът про...
  • Търпението облаци събира, смирението – ежедневна смърт. Живуркайки душата ми умира. Човек съм, а чов...

Още произведения »