20 дек. 2020 г., 15:29

Метаморфози

Поэзия

738 15 11

Един след полунощ и аз треперя -
последен лъч от падаща звезда,
желание несбъднал от поверие
и неоставящ спомен за следа...

Ще дойде утрото нагарчащо безлично,
ще ме посрещне с хладен реверанс.
С очи невярващи и с поглед безразличен
ще бъда в сивото неразличим нюанс.

А после в розовия изгрев ще живея
по-кратко от отблясъка дори -
пробудила се пеперуда в мавзолея
на слънцето, преди да изгори.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

amethyst (Калин Пантов)

Изгори, за да светиш! Поздравления!

2021-02-15T22:03:36+02:00
rumbic (Руми)

Харесвам начина по който изразяваш тъгата в своята поезия, Младене, винаги намираш точните думи и изрази, винаги си различен от общоприетото и същевременно верен на един свой стил. Поздравявам те!

2020-12-21T08:25:50+02:00
Kors (Vaska)

Аплодисменти!

2020-12-20T22:30:41+02:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Беше удоволствие за мен да прочета, Младене! Специален поздрав за оригиналната поанта и незабравимия образ - " пробудила се пеперуда в мавзолея на слънцето"!👏

2020-12-20T21:23:49+02:00
Елка (Елка Тодорова)

"...пробудила се пеперуда в мавзолея на слънцето, преди да изгори." Да полетиш към слънцето, пък макар за кратко! Прекрасен метафоричен стих! Поздравления!

2020-12-20T20:46:07+02:00