Метаморфози
Един след полунощ и аз треперя -
последен лъч от падаща звезда,
желание несбъднал от поверие
и неоставящ спомен за следа...
Ще дойде утрото нагарчащо безлично,
ще ме посрещне с хладен реверанс.
С очи невярващи и с поглед безразличен
ще бъда в сивото неразличим нюанс.
А после в розовия изгрев ще живея
по-кратко от отблясъка дори -
пробудила се пеперуда в мавзолея
на слънцето, преди да изгори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
