Един след полунощ и аз треперя -
последен лъч от падаща звезда,
желание несбъднал от поверие
и неоставящ спомен за следа...
Ще дойде утрото нагарчащо безлично,
ще ме посрещне с хладен реверанс.
С очи невярващи и с поглед безразличен
ще бъда в сивото неразличим нюанс.
А после в розовия изгрев ще живея
по-кратко от отблясъка дори -
пробудила се пеперуда в мавзолея
на слънцето, преди да изгори.
© Младен Мисана All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
