Един след полунощ и аз треперя -
последен лъч от падаща звезда,
желание несбъднал от поверие
и неоставящ спомен за следа...
Ще дойде утрото нагарчащо безлично,
ще ме посрещне с хладен реверанс.
С очи невярващи и с поглед безразличен
ще бъда в сивото неразличим нюанс.
А после в розовия изгрев ще живея
по-кратко от отблясъка дори -
пробудила се пеперуда в мавзолея
на слънцето, преди да изгори.
© Младен Мисана All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
