21 окт. 2015 г., 18:48

Метреса

643 0 8

Нямам право да пиша за това.

Нито пък ще мога да говоря

за любовта, чиято сила закова

гръм в сърцето. Но ще се престоря

 

на замаяна от жегата девица –

да не разбере жена ти причината.

А тя е доловената в очите ти искрица,

поддържана от края на годината.

 

Тогаз се любихме до изнемога.

А любовта настъпи месец преди това.

Оставихме на пода и дрехи и тревога.

Не бяха нужни и любовни слова.

 

Не се гордея с това, що върша –

да съм влюбена в мъжа на друга.

Но любовта си не мога да прекърша,

забравяйки за час законната съпруга.

 

А тя добра е. Знам – не заслужава

да я предават чрез подла изневяра.

Но истинската обич заблуждава,

че привидното е правилно, не – вяра.

 

Грешна ли е любовната подбуда?

А грозният термин „поетеса”?

Аз щастието нека пия до полуда.

Пък вие нека ме наричате метреса.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Биби Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Явно наистина звучи такова. И съм напълно съгласна с теб, Мина.
    Но може би е редно да отбележа, че всъщност не себе си описвам в главната роля.
    Благодаря искрено!
  • Да споделиш най-съкровеното изисква кураж.
    Поздравления за това!
  • Мога само да се радвам..
  • Най-красивите, Белназ, най-красивите!
    Аз ти благодаря за прекрасния стих!
  • Доволна съм, когато моя творба докосне по такъв начин някого. Даже много повече от доволна. Надявам се само да си запазил само красивите спомени от тази любов.. Благодаря!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...