21 oct 2015, 18:48

Метреса

644 0 8

Нямам право да пиша за това.

Нито пък ще мога да говоря

за любовта, чиято сила закова

гръм в сърцето. Но ще се престоря

 

на замаяна от жегата девица –

да не разбере жена ти причината.

А тя е доловената в очите ти искрица,

поддържана от края на годината.

 

Тогаз се любихме до изнемога.

А любовта настъпи месец преди това.

Оставихме на пода и дрехи и тревога.

Не бяха нужни и любовни слова.

 

Не се гордея с това, що върша –

да съм влюбена в мъжа на друга.

Но любовта си не мога да прекърша,

забравяйки за час законната съпруга.

 

А тя добра е. Знам – не заслужава

да я предават чрез подла изневяра.

Но истинската обич заблуждава,

че привидното е правилно, не – вяра.

 

Грешна ли е любовната подбуда?

А грозният термин „поетеса”?

Аз щастието нека пия до полуда.

Пък вие нека ме наричате метреса.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Биби Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Явно наистина звучи такова. И съм напълно съгласна с теб, Мина.
    Но може би е редно да отбележа, че всъщност не себе си описвам в главната роля.
    Благодаря искрено!
  • Да споделиш най-съкровеното изисква кураж.
    Поздравления за това!
  • Мога само да се радвам..
  • Най-красивите, Белназ, най-красивите!
    Аз ти благодаря за прекрасния стих!
  • Доволна съм, когато моя творба докосне по такъв начин някого. Даже много повече от доволна. Надявам се само да си запазил само красивите спомени от тази любов.. Благодаря!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....