21.10.2015 г., 18:48

Метреса

639 0 8

Нямам право да пиша за това.

Нито пък ще мога да говоря

за любовта, чиято сила закова

гръм в сърцето. Но ще се престоря

 

на замаяна от жегата девица –

да не разбере жена ти причината.

А тя е доловената в очите ти искрица,

поддържана от края на годината.

 

Тогаз се любихме до изнемога.

А любовта настъпи месец преди това.

Оставихме на пода и дрехи и тревога.

Не бяха нужни и любовни слова.

 

Не се гордея с това, що върша –

да съм влюбена в мъжа на друга.

Но любовта си не мога да прекърша,

забравяйки за час законната съпруга.

 

А тя добра е. Знам – не заслужава

да я предават чрез подла изневяра.

Но истинската обич заблуждава,

че привидното е правилно, не – вяра.

 

Грешна ли е любовната подбуда?

А грозният термин „поетеса”?

Аз щастието нека пия до полуда.

Пък вие нека ме наричате метреса.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биби Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Явно наистина звучи такова. И съм напълно съгласна с теб, Мина.
    Но може би е редно да отбележа, че всъщност не себе си описвам в главната роля.
    Благодаря искрено!
  • Да споделиш най-съкровеното изисква кураж.
    Поздравления за това!
  • Мога само да се радвам..
  • Най-красивите, Белназ, най-красивите!
    Аз ти благодаря за прекрасния стих!
  • Доволна съм, когато моя творба докосне по такъв начин някого. Даже много повече от доволна. Надявам се само да си запазил само красивите спомени от тази любов.. Благодаря!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...