Мида
Под сянката на валс танцувах дълго,
и пеех в сянката на глас.
Не знаеш как ли се целува мъка,
почукала на твоята врата.
Припявах бавно като в смях последен,
прегръщах милия любим.
А вярата като умора се застели
наопаки от тъжните ми дни.
Прегръщам те и топлото раздавам,
покривам те с ефирна доброта.
Нека те обкичим с фино злато
и бисерите да са светлина.
Да потопим в морето тежка горест
и бели разпокъсани знамения
и да отворим мъничък прозорец -
за изход от двореца на хрилете ни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йоана Все права защищены
