limeruna (Йоана)
565 3355
15.11.2017 г., 8:48 ч.

Мида 

  Поезия
657 5 8

 

Под сянката на валс танцувах дълго,
и пеех в сянката на глас.
Не знаеш как ли се целува мъка,
почукала на твоята врата.

 

Припявах бавно като в смях последен,
прегръщах милия любим.
А вярата като умора се застели
наопаки от тъжните ми дни.

 

Прегръщам те и топлото раздавам,
покривам те с ефирна доброта.
Нека те обкичим с фино злато
и бисерите да са светлина.

 

Да потопим в морето тежка горест
и бели разпокъсани знамения
и да отворим мъничък прозорец -
за изход от двореца на хрилете ни.

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??