Погрешен повик на сърцето.
Залязват изгреви сънувани.
Вик на чайка до морето,
събужда спомени преплувани.
Моряк един – неканен гост,
в миден храм прекръсти се.
Вълните са несбъднатост,
мечтите – пясък между пръстите.
Морски фар в душевен мрак
упътва кораби изгубени.
Незнайно кой, кога и как,
спасява двама влюбени ?
Южен бриз и страст безспир
заплитат в мрежи споделеност.
Гмуркайки се в морска шир,
подслаждат нейната соленост!
Венчават се в миден храм!
Извайват бисери, без миди!
Богати със себе си са, знам
и всеки може да го види!
© Мария Божкова Все права защищены