21 июн. 2017 г., 10:06

Миден храм

673 0 0

Погрешен повик на сърцето.

Залязват изгреви сънувани.

Вик на чайка до морето,

събужда спомени преплувани.

 

Моряк един  – неканен гост,

в миден храм прекръсти се.

Вълните са несбъднатост,

мечтите – пясък между пръстите.

 

Морски фар в душевен мрак

упътва кораби изгубени.

Незнайно кой, кога и как,

спасява двама влюбени ?

 

Южен бриз и страст безспир

заплитат в мрежи споделеност.

Гмуркайки се в морска шир,

подслаждат нейната соленост!

 

Венчават се в миден храм!

Извайват бисери, без миди!

Богати със себе си са, знам

и всеки може да го види!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Божкова Все права защищены

27.05.2017 год.

МаЖор

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...