5 июл. 2014 г., 16:40

Мидичка за спомен 

  Поэзия » Другая
394 0 3

Мидичка за спомен от морето,

подари ни я за всички ти.

И дочухме в спомен далечен,

шепота на плискащите се вълни.

 

Топъл пясък златист и черен,

лепнеше по мокрите ни крака

там къдет следвах твоите дири,

на берага на бурното Черно море.

 

Нашите следи, на влюбени сърца,

морето отдавна е отнело надалеч.

Но остана само шепота им тих и мил,

на отминалите тъй красиви дни.

© Елена Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Младен, винаги ме караш да се чувствам човек, когато чета твоите коментари.Благодаря ти!
    Сан, благодаря ти, че си ме прочела, а щом си усетила морския полъх значи съм написала нещо добро.
  • И аз усетих морския полъх...

    Слънчево-летен ден ти желая, Елена!
  • Прочитайки това стихотворение, усетих как ме лъхна дъхът солен на морето, докосването на златистия пясък и сякаш съзрях следите на влюбените сърца /нека морето никога не ги отнася надалеч от брега!/.

    Поздравление за стиха, Елена!

    Твой: Мисана
Предложения
: ??:??