Мидичка за спомен

Poetry » Other

588 0 3

Мидичка за спомен от морето,

подари ни я за всички ти.

И дочухме в спомен далечен,

шепота на плискащите се вълни.

Топъл пясък златист и черен,

лепнеше по мокрите ни крака

там къдет следвах твоите дири,

на берага на бурното Черно море.

Нашите следи, на влюбени сърца,

морето отдавна е отнело надалеч.

Но остана само шепота им тих и мил,

на отминалите тъй красиви дни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vyatur13 (Елена)

Младен, винаги ме караш да се чувствам човек, когато чета твоите коментари.Благодаря ти!
Сан, благодаря ти, че си ме прочела, а щом си усетила морския полъх значи съм написала нещо добро.

2014-07-06T12:57:50+03:00
Sanvali (Санвали)

И аз усетих морския полъх...

Слънчево-летен ден ти желая, Елена!

2014-07-06T09:43:12+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Прочитайки това стихотворение, усетих как ме лъхна дъхът солен на морето, докосването на златистия пясък и сякаш съзрях следите на влюбените сърца /нека морето никога не ги отнася надалеч от брега!/.

Поздравление за стиха, Елена!

Твой: Мисана

2014-07-05T22:08:18+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0