5.07.2014 г., 16:40

Мидичка за спомен

592 0 3

Мидичка за спомен от морето,

подари ни я за всички ти.

И дочухме в спомен далечен,

шепота на плискащите се вълни.

 

Топъл пясък златист и черен,

лепнеше по мокрите ни крака

там къдет следвах твоите дири,

на берага на бурното Черно море.

 

Нашите следи, на влюбени сърца,

морето отдавна е отнело надалеч.

Но остана само шепота им тих и мил,

на отминалите тъй красиви дни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Младен, винаги ме караш да се чувствам човек, когато чета твоите коментари.Благодаря ти!
    Сан, благодаря ти, че си ме прочела, а щом си усетила морския полъх значи съм написала нещо добро.
  • И аз усетих морския полъх...

    Слънчево-летен ден ти желая, Елена!
  • Прочитайки това стихотворение, усетих как ме лъхна дъхът солен на морето, докосването на златистия пясък и сякаш съзрях следите на влюбените сърца /нека морето никога не ги отнася надалеч от брега!/.

    Поздравление за стиха, Елена!

    Твой: Мисана

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...