5.07.2014 г., 16:40

Мидичка за спомен

589 0 3

Мидичка за спомен от морето,

подари ни я за всички ти.

И дочухме в спомен далечен,

шепота на плискащите се вълни.

 

Топъл пясък златист и черен,

лепнеше по мокрите ни крака

там къдет следвах твоите дири,

на берага на бурното Черно море.

 

Нашите следи, на влюбени сърца,

морето отдавна е отнело надалеч.

Но остана само шепота им тих и мил,

на отминалите тъй красиви дни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Младен, винаги ме караш да се чувствам човек, когато чета твоите коментари.Благодаря ти!
    Сан, благодаря ти, че си ме прочела, а щом си усетила морския полъх значи съм написала нещо добро.
  • И аз усетих морския полъх...

    Слънчево-летен ден ти желая, Елена!
  • Прочитайки това стихотворение, усетих как ме лъхна дъхът солен на морето, докосването на златистия пясък и сякаш съзрях следите на влюбените сърца /нека морето никога не ги отнася надалеч от брега!/.

    Поздравление за стиха, Елена!

    Твой: Мисана

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...