Миг
1.6K
0
0
Светещите лапи на деня
дращят по очите ми заспали...
Палят дробовете ми. Свистят
свилени коси, раздрани.
Рани в клетките ми тлеят –
ято разпиляно... излетя.
Ятото на мислите ми – бели...
Бях ли аз мечта...
Бях ли твоята мечта?
Бях ли полъх, светлина...
Бях ли – ласка на дъжда...
Бях ли – морска пяна...
Тихо тракат мокрите стъкла –
като миглите върху очите ми.
Миг... отмина пролетта.
Лятото стоварва се върху плещите ни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Габриела Цанева Все права защищены
