Миг
1.6K
0
0
Светещите лапи на деня
дращят по очите ми заспали...
Палят дробовете ми. Свистят
свилени коси, раздрани.
Рани в клетките ми тлеят –
ято разпиляно... излетя.
Ятото на мислите ми – бели...
Бях ли аз мечта...
Бях ли твоята мечта?
Бях ли полъх, светлина...
Бях ли – ласка на дъжда...
Бях ли – морска пяна...
Тихо тракат мокрите стъкла –
като миглите върху очите ми.
Миг... отмина пролетта.
Лятото стоварва се върху плещите ни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Габриела Цанева Всички права запазени
