Миг

Поезия

1.6K 0 0

Светещите лапи на деня
дращят по очите ми заспали...
Палят дробовете ми. Свистят
свилени коси, раздрани.

Рани в клетките ми тлеят –

ято разпиляно... излетя.

Ятото на мислите ми – бели...

Бях ли аз мечта...

Бях ли твоята мечта?

Бях ли полъх, светлина...

Бях ли – ласка на дъжда...

Бях ли – морска пяна...

Тихо тракат мокрите стъкла –

като миглите върху очите ми.

Миг... отмина пролетта.

Лятото стоварва се върху плещите ни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0