От онзи миг не искам да съм влак.
Не искам релси, машинист, семафор
да слагат в рамки нуждата от бяг
към цъфнали внезапно нежни макове.
От онзи миг съм снежна тишина
отронена от влюбена топола,
листенце в бурна, ледена вода
заплувало към теб. Защо ли?
© Валентина Лозова Все права защищены