18 нояб. 2014 г., 16:21  

Миг

1.1K 0 6

Събуди  се!

И се наслади.

И повярвай на мига.

Той е истински.

Като светла капка от дъжда,

който сухата земя  

със нежност напоява.

 

А душата ти- с любов.

Всеки миг е пир за сетивата

Всеки миг е зов. Небесен зов!

Вяра и надежда свята!

 

И е свято чудото, наречено живот.

Отвори очи, за да го видиш!

И отдай му цялата си вяра и любов!

И животът ти ще бъде низ от светли мигове!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Сименова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • имах нужда да прочета нещо такова... в очакване
    на светлите мигове от живота... поздрав
    и прегръдка за теб, от сърце..
  • Поздравления за светлият и нежен стих!
  • Много нежна, позитивна, светла и докосваща сърцето творба:
    "А душата ти - с любов.
    Всеки миг е пир за сетивата..
    Всеки миг е зов. Небесен зов!
    !Вяра и надежда свята!
    Поздрав и хубав ден!Пиша ти 6 .
  • Много светлина и позитивизъм има в това много хубаво и силно стихотворение. Самото встъпление носи надежда:

    "Събуди се! И се наслади.
    И повярвай на мига.
    Той е истински.
    Като светла капка от дъжда..."

    Цялата тъкан на стиха е наситена с малки, но съществени открития:

    "Всеки миг е пир за сетивата
    Всеки миг е зов. Небесен зов!
    Вяра и надежда свята!"

    Финалът на стихотворението има и самостойно философско значение. Един апотеоз на Мига:

    "И е свято чудото, наречено живот.
    Отвори очи, за да го видиш!
    И отдай му цялата си вяра и любов!
    И животът ти ще бъде низ от светли мигове!"

    Накара ме да повярвам в казаното от теб, Нина! А това постигне ли един автор, то той постигнал всичко. Красива поезия, която заслужава единствено най-високо оценяване! Поздравление!
  • Хареса ми !

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...