18.11.2014 г., 16:21  

Миг

1.1K 0 6

Събуди  се!

И се наслади.

И повярвай на мига.

Той е истински.

Като светла капка от дъжда,

който сухата земя  

със нежност напоява.

 

А душата ти- с любов.

Всеки миг е пир за сетивата

Всеки миг е зов. Небесен зов!

Вяра и надежда свята!

 

И е свято чудото, наречено живот.

Отвори очи, за да го видиш!

И отдай му цялата си вяра и любов!

И животът ти ще бъде низ от светли мигове!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Сименова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • имах нужда да прочета нещо такова... в очакване
    на светлите мигове от живота... поздрав
    и прегръдка за теб, от сърце..
  • Поздравления за светлият и нежен стих!
  • Много нежна, позитивна, светла и докосваща сърцето творба:
    "А душата ти - с любов.
    Всеки миг е пир за сетивата..
    Всеки миг е зов. Небесен зов!
    !Вяра и надежда свята!
    Поздрав и хубав ден!Пиша ти 6 .
  • Много светлина и позитивизъм има в това много хубаво и силно стихотворение. Самото встъпление носи надежда:

    "Събуди се! И се наслади.
    И повярвай на мига.
    Той е истински.
    Като светла капка от дъжда..."

    Цялата тъкан на стиха е наситена с малки, но съществени открития:

    "Всеки миг е пир за сетивата
    Всеки миг е зов. Небесен зов!
    Вяра и надежда свята!"

    Финалът на стихотворението има и самостойно философско значение. Един апотеоз на Мига:

    "И е свято чудото, наречено живот.
    Отвори очи, за да го видиш!
    И отдай му цялата си вяра и любов!
    И животът ти ще бъде низ от светли мигове!"

    Накара ме да повярвам в казаното от теб, Нина! А това постигне ли един автор, то той постигнал всичко. Красива поезия, която заслужава единствено най-високо оценяване! Поздравление!
  • Хареса ми !

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...