18 nov 2014, 16:21  

Миг

  Poesía
1.1K 0 6

Събуди  се!

И се наслади.

И повярвай на мига.

Той е истински.

Като светла капка от дъжда,

който сухата земя  

със нежност напоява.

 

А душата ти- с любов.

Всеки миг е пир за сетивата

Всеки миг е зов. Небесен зов!

Вяра и надежда свята!

 

И е свято чудото, наречено живот.

Отвори очи, за да го видиш!

И отдай му цялата си вяра и любов!

И животът ти ще бъде низ от светли мигове!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Сименова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • имах нужда да прочета нещо такова... в очакване
    на светлите мигове от живота... поздрав
    и прегръдка за теб, от сърце..
  • Поздравления за светлият и нежен стих!
  • Много нежна, позитивна, светла и докосваща сърцето творба:
    "А душата ти - с любов.
    Всеки миг е пир за сетивата..
    Всеки миг е зов. Небесен зов!
    !Вяра и надежда свята!
    Поздрав и хубав ден!Пиша ти 6 .
  • Много светлина и позитивизъм има в това много хубаво и силно стихотворение. Самото встъпление носи надежда:

    "Събуди се! И се наслади.
    И повярвай на мига.
    Той е истински.
    Като светла капка от дъжда..."

    Цялата тъкан на стиха е наситена с малки, но съществени открития:

    "Всеки миг е пир за сетивата
    Всеки миг е зов. Небесен зов!
    Вяра и надежда свята!"

    Финалът на стихотворението има и самостойно философско значение. Един апотеоз на Мига:

    "И е свято чудото, наречено живот.
    Отвори очи, за да го видиш!
    И отдай му цялата си вяра и любов!
    И животът ти ще бъде низ от светли мигове!"

    Накара ме да повярвам в казаното от теб, Нина! А това постигне ли един автор, то той постигнал всичко. Красива поезия, която заслужава единствено най-високо оценяване! Поздравление!
  • Хареса ми !

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...