18 nov 2014, 16:21  

Миг

  Poesía
1.1K 0 6

Събуди  се!

И се наслади.

И повярвай на мига.

Той е истински.

Като светла капка от дъжда,

който сухата земя  

със нежност напоява.

 

А душата ти- с любов.

Всеки миг е пир за сетивата

Всеки миг е зов. Небесен зов!

Вяра и надежда свята!

 

И е свято чудото, наречено живот.

Отвори очи, за да го видиш!

И отдай му цялата си вяра и любов!

И животът ти ще бъде низ от светли мигове!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Сименова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • имах нужда да прочета нещо такова... в очакване
    на светлите мигове от живота... поздрав
    и прегръдка за теб, от сърце..
  • Поздравления за светлият и нежен стих!
  • Много нежна, позитивна, светла и докосваща сърцето творба:
    "А душата ти - с любов.
    Всеки миг е пир за сетивата..
    Всеки миг е зов. Небесен зов!
    !Вяра и надежда свята!
    Поздрав и хубав ден!Пиша ти 6 .
  • Много светлина и позитивизъм има в това много хубаво и силно стихотворение. Самото встъпление носи надежда:

    "Събуди се! И се наслади.
    И повярвай на мига.
    Той е истински.
    Като светла капка от дъжда..."

    Цялата тъкан на стиха е наситена с малки, но съществени открития:

    "Всеки миг е пир за сетивата
    Всеки миг е зов. Небесен зов!
    Вяра и надежда свята!"

    Финалът на стихотворението има и самостойно философско значение. Един апотеоз на Мига:

    "И е свято чудото, наречено живот.
    Отвори очи, за да го видиш!
    И отдай му цялата си вяра и любов!
    И животът ти ще бъде низ от светли мигове!"

    Накара ме да повярвам в казаното от теб, Нина! А това постигне ли един автор, то той постигнал всичко. Красива поезия, която заслужава единствено най-високо оценяване! Поздравление!
  • Хареса ми !

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...