МИГ
Ще отворя вратата
да се скрия в тълпата от хора.
Ще откъсвам от всяка душа
копнеж.
Ще направя букет.
Ще го свия в целофана
на мойто сърце.
Ще го пръскам
с надежди
да не завяхва.
Ще го нося не с ръце,
а с усмивка.
Ще коленича
и на теб ще го дам.
Ти не дишай
от чуждите чувства.
Помисли си кой ти го дава...
Аз ще бъда
мига
в
който
ти
ще
усетиш.
А вратата
е
с
ключ!
да се скрия в тълпата от хора.
Ще откъсвам от всяка душа
копнеж.
Ще направя букет.
Ще го свия в целофана
на мойто сърце.
Ще го пръскам
с надежди
да не завяхва.
Ще го нося не с ръце,
а с усмивка.
Ще коленича
и на теб ще го дам.
Ти не дишай
от чуждите чувства.
Помисли си кой ти го дава...
Аз ще бъда
мига
в
който
ти
ще
усетиш.
А вратата
е
с
ключ!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
