Apr 25, 2007, 12:07 AM

МИГ 

  Poetry
927 0 10
Ще отворя вратата
да се скрия в тълпата от хора.
Ще откъсвам от всяка душа
копнеж.
Ще направя букет.
Ще го свия в целофана
на мойто сърце.
Ще го пръскам
с надежди
да не завяхва.
Ще го нося не с ръце,
а с усмивка.
Ще коленича
и на теб ще го дам.
Ти не дишай
от чуждите чувства.
Помисли си кой ти го дава...
Аз ще бъда
мига
в
който
ти
ще
усетиш.
А вратата
е
с
ключ!

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много хубаво!!!
  • Нямах време да ти купя букет днес...а ти поднесе най-чудесненият букет с твоето присъствие!
    Благодаря ти!
    Ти си чудесен приятел, поет, актьор и човек!
    Прегръдки!
  • УсмИвката е букета който носиш, Вальо!
    Страхотно е! Поздрави!
  • Хубаво е, Вальо!
    Поздрав!
  • Много хубав стих, Вальо!!! Поздрави!!!
  • На всеки понякога му се иска да се скрие от тълпата и да бъде само с любимото същество.
    Много хубаво си го казал Вальо!
    Поздравявам те!
  • Красиво и нежно!
    Браво Вал!
    Прекрасен букет!
  • невероятно е!
    страхотен си, браво!**
  • Браво!!!

  • "Ти за мен бе тайнствена врата,
    тайнствен ключ аз исках да намеря,
    който да отваря в любовта
    най-добре залостените двери....
    .....Не, не била тъй вълшебна тя
    окована с катинари тежки,
    чакала човешката врата,
    да я стоплят дланите човешки"

    *"Приказка за тайната врата" - Дамям Дамянов
Random works
: ??:??