25.04.2007 г., 0:07 ч.

МИГ 

  Поезия
4.5 / 8
985 0 10
Ще отворя вратата
да се скрия в тълпата от хора.
Ще откъсвам от всяка душа
копнеж.
Ще направя букет.
Ще го свия в целофана
на мойто сърце.
Ще го пръскам
с надежди
да не завяхва.
Ще го нося не с ръце,
а с усмивка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Предложения
  • Навярно имат срок на годност думите, износват се и шепот, и мълва. По-дрипави от просещите друмници,...
  • Високото небе надвесва мислите и пропастта е бъдещата гара... Опитвам се над него да летя, с криле д...
  • Не ме превръщай във вода! Дъждът ме кара да се давя. От теб до другата вълнá Ще ме ......

Още произведения »