28 окт. 2009 г., 19:54

Миг 

  Поэзия » Другая
721 0 8

Като стъпки към олтара…

Бавно крача.

Разпръсквам здрача.

Не ме е страх от вечността!

Отдавна палачите не плачат.

В  сълзата  смисъл не намирам,

но ми се иска да остана

с нежността ти свещи да запаля.

Не спят звездите.

Бяла тишина.

Две топли длани,

 сплетени в косите.

Две очи като морета…

Вълните ме прегръщат!

 В този миг,

 една  безкрайност

с две шепи закъсняла всеотдайност.

© Радка Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??