Като стъпки към олтара…
Бавно крача.
Разпръсквам здрача.
Не ме е страх от вечността!
Отдавна палачите не плачат.
В сълзата смисъл не намирам,
но ми се иска да остана
с нежността ти свещи да запаля.
Не спят звездите.
Бяла тишина.
Две топли длани,
сплетени в косите.
Две очи като морета…
Вълните ме прегръщат!
В този миг,
една безкрайност
с две шепи закъсняла всеотдайност.
© Радка Иванова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
