Като стъпки към олтара…
Бавно крача.
Разпръсквам здрача.
Не ме е страх от вечността!
Отдавна палачите не плачат.
В сълзата смисъл не намирам,
но ми се иска да остана
с нежността ти свещи да запаля.
Не спят звездите.
Бяла тишина.
Две топли длани,
сплетени в косите.
Две очи като морета…
Вълните ме прегръщат!
В този миг,
една безкрайност
с две шепи закъсняла всеотдайност.
© Радка Иванова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
