Oct 28, 2009, 7:54 PM

Миг 

  Poetry » Other
792 0 8

Като стъпки към олтара…

Бавно крача.

Разпръсквам здрача.

Не ме е страх от вечността!

Отдавна палачите не плачат.

В  сълзата  смисъл не намирам,

но ми се иска да остана

с нежността ти свещи да запаля.

Не спят звездите.

Бяла тишина.

Две топли длани,

 сплетени в косите.

Две очи като морета…

Вълните ме прегръщат!

 В този миг,

 една  безкрайност

с две шепи закъсняла всеотдайност.

© Радка Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??