Като стъпки към олтара…
Бавно крача.
Разпръсквам здрача.
Не ме е страх от вечността!
Отдавна палачите не плачат.
В сълзата смисъл не намирам,
но ми се иска да остана
с нежността ти свещи да запаля.
Не спят звездите.
Бяла тишина.
Две топли длани,
сплетени в косите.
Две очи като морета…
Вълните ме прегръщат!
В този миг,
една безкрайност
с две шепи закъсняла всеотдайност.
© Радка Иванова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
