Миг
Като стъпки към олтара…
Бавно крача.
Разпръсквам здрача.
Не ме е страх от вечността!
Отдавна палачите не плачат.
В сълзата смисъл не намирам,
но ми се иска да остана
с нежността ти свещи да запаля.
Не спят звездите.
Бяла тишина.
Две топли длани,
сплетени в косите.
Две очи като морета…
Вълните ме прегръщат!
В този миг,
една безкрайност
с две шепи закъсняла всеотдайност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радка Иванова Всички права запазени
