28.10.2009 г., 19:54 ч.

Миг 

  Поезия » Друга
719 0 8

Като стъпки към олтара…

Бавно крача.

Разпръсквам здрача.

Не ме е страх от вечността!

Отдавна палачите не плачат.

В  сълзата  смисъл не намирам,

но ми се иска да остана

с нежността ти свещи да запаля.

Не спят звездите.

Бяла тишина.

Две топли длани,

 сплетени в косите.

Две очи като морета…

Вълните ме прегръщат!

 В този миг,

 една  безкрайност

с две шепи закъсняла всеотдайност.

© Радка Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??