миг
906
0
0
Ти беше миг за мен,
от който имах нужда.
Един забързан ручей чист
и капчица роса в тревата.
Ти беше дъх на пролетта
и устремът на вятъра.
Един небесен водопад
от падащи звезди в косата.
Ти беше тишина и вик,
с който слях се в мрака.
Светулка светеща в нощта,
ти беше миг и после сбогом.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Герасова Все права защищены
