1.06.2013 г., 22:49 ч.

миг 

  Поезия » Любовна
598 0 0

Ти беше миг за мен,

от който имах нужда.

Един забързан ручей чист 

и капчица роса в тревата.

 

Ти беше дъх на пролетта

 и устремът на вятъра.

Един небесен водопад 

от падащи звезди в косата.

 

Ти беше тишина и вик,

с който слях се в мрака.

Светулка светеща в нощта,

ти беше миг и после сбогом.

 

 

 

 

© Мария Герасова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??