Гара е за нас тая Земя.
Откъде сме дошли - не зная.
Космически вятър ли ни довя,
или мистичен гений извая?
Прашинки залутани из вечността,
по-стари от притча, по-сложни от код,
вдигнали завесата на света
и осъмнали под небесния свод.
Изгряваме и гаснем като звезди,
покълваме в нечии спомени,
капем като сълзи,
от окото на облак отронени.
Покоряваме с болка всяка истина,
от омраза и глупост уморени
и в сънищата пречистваме
душите си изхабени.
Когато литнем в небесните полета,
дочули на влака последната свирка,
отпиваме от водите на Лета
и... осиротява земната спирка.
© Диана Кънева Все права защищены