Миг

Гара е за нас тая Земя.

Откъде сме дошли - не зная.

Космически вятър ли ни довя,

или мистичен гений извая?

Прашинки залутани из вечността,

по-стари от притча, по-сложни от код,

вдигнали завесата на света

и осъмнали под небесния свод.

Изгряваме и гаснем като звезди,

покълваме в нечии спомени,

капем като сълзи,

от окото на облак отронени.

Покоряваме с болка всяка истина,

от омраза и глупост уморени

и в сънищата пречистваме

душите си изхабени.

Когато литнем в небесните полета,

дочули на влака последната свирка,

отпиваме от водите на Лета

и... осиротява земната спирка.