Jun 22, 2010, 11:27 AM

Миг

533 0 0

Гара е за нас тая Земя.

Откъде сме дошли - не зная.

Космически вятър ли ни довя,

или мистичен гений извая?

Прашинки залутани из вечността,

по-стари от притча, по-сложни от код,

вдигнали завесата на света

и осъмнали под небесния свод.

Изгряваме и гаснем като звезди,

покълваме в нечии спомени,

капем като сълзи,

от окото на облак отронени.

Покоряваме с болка всяка истина,

от омраза и глупост уморени

и в сънищата пречистваме

душите си изхабени.

Когато литнем в небесните полета,

дочули на влака последната свирка,

отпиваме от водите на Лета

и... осиротява земната спирка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Кънева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...