Миг
Поточето кристално
между зелената гора лети.
Бърза, тича, бяга
чудни думи ми мълви.
Стоя захласната и чувствам
дъха на зелената трева.
Колко чудеса тук има
сред цветя и горска миризма!
Бълбука поточето и бяга
весело играй и пей.
Колко радост в него има,
колко младост тук живей!
Ти поточе искаш песен да запея
за твоя път далечен и не лек.
Чуваш ли живота тук прелива в песен,
живота тук не спира и за миг!
© Мария Все права защищены