28 июл. 2012 г., 11:21

Миг

615 0 1

Миг

 

Поточето кристално

между зелената гора лети.

Бърза, тича, бяга

чудни думи ми мълви.

 

Стоя захласната и чувствам

дъха на зелената трева.

Колко чудеса тук има

сред цветя и горска миризма!

 

Бълбука поточето и бяга

весело играй и пей.

Колко радост в него има,

колко младост тук живей!

 

Ти поточе искаш песен да запея

за твоя път далечен и не лек.

Чуваш ли живота тук прелива в песен,

живота тук не спира и за миг!

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да така е,но ако искаш да напишеш нещо мисля,че трябва да го почустваш,за да се получи.Обичам планината,природата и пиша с много любов за тях.Но ако стиха не достигне до читателя и не докосне сърцето му за мен той не е стих.Благодаря Ви-успех!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...