mariqslavova1947 (Мария)
223

Jul 28, 2012, 11:21 AM

Миг

Poetry » Other

609 0 1

Миг

Поточето кристално

между зелената гора лети.

Бърза, тича, бяга

чудни думи ми мълви.

Стоя захласната и чувствам

дъха на зелената трева.

Колко чудеса тук има

сред цветя и горска миризма!

Бълбука поточето и бяга

весело играй и пей.

Колко радост в него има,

колко младост тук живей!

Ти поточе искаш песен да запея

за твоя път далечен и не лек.

Чуваш ли живота тук прелива в песен,

живота тук не спира и за миг!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariqslavova1947 (Мария)

Да така е,но ако искаш да напишеш нещо мисля,че трябва да го почустваш,за да се получи.Обичам планината,природата и пиша с много любов за тях.Но ако стиха не достигне до читателя и не докосне сърцето му за мен той не е стих.Благодаря Ви-успех!

2012-07-29T07:55:58+03:00

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0