28.07.2012 г., 11:21 ч.

Миг 

  Поезия » Друга
493 0 1

Миг

 

Поточето кристално

между зелената гора лети.

Бърза, тича, бяга

чудни думи ми мълви.

 

Стоя захласната и чувствам

дъха на зелената трева.

Колко чудеса тук има

сред цветя и горска миризма!

 

Бълбука поточето и бяга

весело играй и пей.

Колко радост в него има,

колко младост тук живей!

 

Ти поточе искаш песен да запея

за твоя път далечен и не лек.

Чуваш ли живота тук прелива в песен,

живота тук не спира и за миг!

 

 

 

 

© Мария Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да така е,но ако искаш да напишеш нещо мисля,че трябва да го почустваш,за да се получи.Обичам планината,природата и пиша с много любов за тях.Но ако стиха не достигне до читателя и не докосне сърцето му за мен той не е стих.Благодаря Ви-успех!
Предложения
: ??:??