28.07.2012 г., 11:21

Миг

608 0 1

Миг

 

Поточето кристално

между зелената гора лети.

Бърза, тича, бяга

чудни думи ми мълви.

 

Стоя захласната и чувствам

дъха на зелената трева.

Колко чудеса тук има

сред цветя и горска миризма!

 

Бълбука поточето и бяга

весело играй и пей.

Колко радост в него има,

колко младост тук живей!

 

Ти поточе искаш песен да запея

за твоя път далечен и не лек.

Чуваш ли живота тук прелива в песен,

живота тук не спира и за миг!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да така е,но ако искаш да напишеш нещо мисля,че трябва да го почустваш,за да се получи.Обичам планината,природата и пиша с много любов за тях.Но ако стиха не достигне до читателя и не докосне сърцето му за мен той не е стих.Благодаря Ви-успех!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...