23 янв. 2008 г., 09:01

Миг или вечност

844 0 14
Красота ефирна, светеща безплътна
от тайнствена фреска и знаци изконни,
разлистващи се с дървета по пътища
и сенки премятащи се, милно покорни.
А въздухът прави на пух и прах
по тяло на момиче, тъй прелестно,
неразгадано свити капки от страх,
родени в ден безкраен и нежностен,
в красиви пъпки разцъфтели,
потъващи в пейзажа, утринно разлян...

Когато след години, в снимки пожълтели,
завинаги се вгледаш в себе си - един
пътуващ спътник, в необятно време
с единствен взет назаем, неизбежен миг,
който може цяла вечност да отнеме,
но запомнящо да си отиде, в един,
                                                        единствен стих...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Невероятна е твоята емоционалност
    и е неповторим твоят изказ.
    Това можеш да го напишеш само ти.
    Поздравления!!!
  • Това е най-доброто му погребение-в стих!
    А и този е един от най-добрите ти!
  • Страхотен финал! Много дълбок стих!
    Браво!
  • Магично пишеш...има скрито
    вълшебство в стиховете ти...
    много ми допада. с обич, мила Мариолче.
  • единствен взет назаем, неизбежен миг,
    който може цяла вечност да отнеме,
    но запомнящо да си отиде, в един,
    единствен стих...
    !!!!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...