Миг или вечност
Красота ефирна, светеща безплътна
от тайнствена фреска и знаци изконни,
разлистващи се с дървета по пътища
и сенки премятащи се, милно покорни.
А въздухът прави на пух и прах
по тяло на момиче, тъй прелестно,
неразгадано свити капки от страх,
родени в ден безкраен и нежностен,
в красиви пъпки разцъфтели,
потъващи в пейзажа, утринно разлян...
Когато след години, в снимки пожълтели,
завинаги се вгледаш в себе си - един
пътуващ спътник, в необятно време
с единствен взет назаем, неизбежен миг,
който може цяла вечност да отнеме,
но запомнящо да си отиде, в един,
единствен стих...
от тайнствена фреска и знаци изконни,
разлистващи се с дървета по пътища
и сенки премятащи се, милно покорни.
А въздухът прави на пух и прах
по тяло на момиче, тъй прелестно,
неразгадано свити капки от страх,
родени в ден безкраен и нежностен,
в красиви пъпки разцъфтели,
потъващи в пейзажа, утринно разлян...
Когато след години, в снимки пожълтели,
завинаги се вгледаш в себе си - един
пътуващ спътник, в необятно време
с единствен взет назаем, неизбежен миг,
който може цяла вечност да отнеме,
но запомнящо да си отиде, в един,
единствен стих...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
