30 нояб. 2017 г., 14:05

Миг като вечност

721 1 0

Диханието трае миг, за миг затваряме очите си

и само миг е нужен на розата да разцъфти!
За миг любими,ме имаше и ти.
Във миг вълшебен аз твоя бях,

за допира ти ден и нощ копнях.


За миг небето се разцепя от адска светлина

и само за миг пада дъжда.
Във миг и аз загубих своята душа,

отне ми я грешната ти ръка.


Живота ни любов,той трае само миг.
Недей,не ми изпращай тоз отчаян вик.
Сега не мога да го чуя аз,
не ща да мисля пак за нас.


Защото ти любов сгреши,

защото въздухът отне ми ти.

Очите ми посивели от сълзи 
като избодени от розови бодли, слепи ти остави ги.


Небето пронизано от адска светлина,

дъждът излива в скръбната ми душа.
За миг имаше ме ти,сега ме нямаш и не ме моли,
защото раната останала в гърдите ми,

направена за миг ще кърви завинаги!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Nikolova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...