Диханието трае миг, за миг затваряме очите си

и само миг е нужен на розата да разцъфти!
За миг любими,ме имаше и ти.
Във миг вълшебен аз твоя бях,

за допира ти ден и нощ копнях.

За миг небето се разцепя от адска светлина

и само за миг пада дъжда.
Във миг и аз загубих своята душа,

отне ми я грешната ти ръка.

Живота ни любов,той трае само миг.
Недей,не ми изпращай тоз отчаян вик.
Сега не мога да го чуя аз,
не ща да мисля пак за нас.

Защото ти любов сгреши,

защото въздухът отне ми ти.

Очите ми посивели от сълзи 
като избодени от розови бодли, слепи ти остави ги.

Небето пронизано от адска светлина,

дъждът излива в скръбната ми душа.
За миг имаше ме ти,сега ме нямаш и не ме моли,
защото раната останала в гърдите ми,

направена за миг ще кърви завинаги!