12 мар. 2007 г., 11:43

Миг любов

954 0 6

 

 

 

Бързо пламна, бързо и изтля,

то любов ли беше, че да я опиша,

премигна кратко, тъмнина,

шумно, с възклицание издишам.

 

Не направих даже оборот,

около това сияйно слънце,

за миг на лъскавия хоризонт,

и после се превърна в зрънце.

 

Плясък върху гладката вода,

цамбурна, после надълбоко,

не направи даже и вълна,

а уж летяхме тъй високо.

 

То любов ли бе да я разкажа,

премигване и после празно,

принципно от кратката се пазя,

но прихваща се, било заразно.

 

Свърши се преди да почне,

стана тихо след това,

как, кога - не зная точно,

но изниза се внезапно любовта.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деян Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тъжно, тъжно... И аз съм имала такива любови. Даже и аз съм имала някои подобни стихове за такива любови(скоро може да публикувам някои). Но както и да е. Важното е, че поне човек се вдъхновява от това и написва нещичко хубаво... Поздрави още веднъж!
  • Понякога, "Тя" литва като миг-нали?
    Поздрав за стиха!Много ми хареса!
  • Щом така бързо е свършило, не е било любов. Може обикновенно влюбване.
    Поздрави, Деяне!!!
  • "принципно от кратката се пазя,

    но прихваща се, било заразно."
    Кратка или дълга, щом е била, тя си остава любов!
    Нали си я усетил, почувствал си я, и си полетял!
    Поздравления!



  • Понякога има неща с думи не могат да се опишат!
    Изживяването е важно, дори да е само за миг!

    Поздрави, хубав стих!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...