Бързо пламна, бързо и изтля,
то любов ли беше, че да я опиша,
премигна кратко, тъмнина,
шумно, с възклицание издишам.
Не направих даже оборот,
около това сияйно слънце,
за миг на лъскавия хоризонт,
и после се превърна в зрънце.
Плясък върху гладката вода,
цамбурна, после надълбоко,
не направи даже и вълна,
а уж летяхме тъй високо.
То любов ли бе да я разкажа,
премигване и после празно,
принципно от кратката се пазя,
но прихваща се, било заразно.
Свърши се преди да почне,
стана тихо след това,
как, кога - не зная точно,
но изниза се внезапно любовта.
© Деян Димитров Всички права запазени