12.03.2007 г., 11:43

Миг любов

952 0 6

 

 

 

Бързо пламна, бързо и изтля,

то любов ли беше, че да я опиша,

премигна кратко, тъмнина,

шумно, с възклицание издишам.

 

Не направих даже оборот,

около това сияйно слънце,

за миг на лъскавия хоризонт,

и после се превърна в зрънце.

 

Плясък върху гладката вода,

цамбурна, после надълбоко,

не направи даже и вълна,

а уж летяхме тъй високо.

 

То любов ли бе да я разкажа,

премигване и после празно,

принципно от кратката се пазя,

но прихваща се, било заразно.

 

Свърши се преди да почне,

стана тихо след това,

как, кога - не зная точно,

но изниза се внезапно любовта.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деян Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъжно, тъжно... И аз съм имала такива любови. Даже и аз съм имала някои подобни стихове за такива любови(скоро може да публикувам някои). Но както и да е. Важното е, че поне човек се вдъхновява от това и написва нещичко хубаво... Поздрави още веднъж!
  • Понякога, "Тя" литва като миг-нали?
    Поздрав за стиха!Много ми хареса!
  • Щом така бързо е свършило, не е било любов. Може обикновенно влюбване.
    Поздрави, Деяне!!!
  • "принципно от кратката се пазя,

    но прихваща се, било заразно."
    Кратка или дълга, щом е била, тя си остава любов!
    Нали си я усетил, почувствал си я, и си полетял!
    Поздравления!



  • Понякога има неща с думи не могат да се опишат!
    Изживяването е важно, дори да е само за миг!

    Поздрави, хубав стих!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...