Mar 12, 2007, 11:43 AM

Миг любов

  Poetry
953 0 6

 

 

 

Бързо пламна, бързо и изтля,

то любов ли беше, че да я опиша,

премигна кратко, тъмнина,

шумно, с възклицание издишам.

 

Не направих даже оборот,

около това сияйно слънце,

за миг на лъскавия хоризонт,

и после се превърна в зрънце.

 

Плясък върху гладката вода,

цамбурна, после надълбоко,

не направи даже и вълна,

а уж летяхме тъй високо.

 

То любов ли бе да я разкажа,

премигване и после празно,

принципно от кратката се пазя,

но прихваща се, било заразно.

 

Свърши се преди да почне,

стана тихо след това,

как, кога - не зная точно,

но изниза се внезапно любовта.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деян Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тъжно, тъжно... И аз съм имала такива любови. Даже и аз съм имала някои подобни стихове за такива любови(скоро може да публикувам някои). Но както и да е. Важното е, че поне човек се вдъхновява от това и написва нещичко хубаво... Поздрави още веднъж!
  • Понякога, "Тя" литва като миг-нали?
    Поздрав за стиха!Много ми хареса!
  • Щом така бързо е свършило, не е било любов. Може обикновенно влюбване.
    Поздрави, Деяне!!!
  • "принципно от кратката се пазя,

    но прихваща се, било заразно."
    Кратка или дълга, щом е била, тя си остава любов!
    Нали си я усетил, почувствал си я, и си полетял!
    Поздравления!



  • Понякога има неща с думи не могат да се опишат!
    Изживяването е важно, дори да е само за миг!

    Поздрави, хубав стих!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...