Запознанство –две хубави думи.
После флирт – защо ли пък не.
Малко романтика помежду ни,
нежност, бликаща от сърце.
И не сетили как, но пленени сме
и си мислим –това е любов!
Кой да знае, че всичко игра е
на изпечен в игрите артист философ.
Той е мил и галантен и някак си важен,
като принца на вечния, белия кон...
- Аз съм рицар с достойнство – ще каже
- ще съм винаги твой небосклон!
Изпепеляващ и страстен - изгубваш се
и потъваш във тази забрава и сласт.
Неусетно, но бавно сърцето погубваш си
и оставяш се в негова власт.
После с целувка за сбогом отива си -
след стихията следва разруха, печал.
Миг мечта си получил, а струва ли,
като знаеш колко много си дал.
© Мария Георгиева Все права защищены