20 сент. 2008 г., 22:03

Миг на отчаяние

1.3K 0 0

И във този късен час

пиша рими аз за вас.

Вън вали като из ведро

и мижавата лампа свети в моето кресло.

Карирания лист използвам за платно,

за да обрисувам аз живота ми в едно...

Всеки ден се мъча

аз да извървя

мъчителния път

за мойта свобода.

Всеки ден се лутам

аз насам-натам

и стигам все

до същия таван...

Бариерата спуща се миг подир миг,

но никой не чува моя силен вик...

Искам свобода, това не го ли разбра!?

Искам да живея, както аз си избера!

Мразя да ме критикуваш, вечно да крещиш!

Не можеш да си легнеш и да се наспиш!

Мислите ми все от тъга са изградени,

а дните ми знам, веч са преброени...

И въпреки всичко, аз пак ще се опитвам,

макар и да бъда до края изритван,

да стигна до крайния път на победа

и от тежкия товар аз да олекна!

А лампата мижава продължава да тлей...

Усещам как Сънчо идва да ми пей... ;)

А дъждът продължава все така да се лей...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Габи Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...