20.09.2008 г., 22:03

Миг на отчаяние

1.3K 0 0

И във този късен час

пиша рими аз за вас.

Вън вали като из ведро

и мижавата лампа свети в моето кресло.

Карирания лист използвам за платно,

за да обрисувам аз живота ми в едно...

Всеки ден се мъча

аз да извървя

мъчителния път

за мойта свобода.

Всеки ден се лутам

аз насам-натам

и стигам все

до същия таван...

Бариерата спуща се миг подир миг,

но никой не чува моя силен вик...

Искам свобода, това не го ли разбра!?

Искам да живея, както аз си избера!

Мразя да ме критикуваш, вечно да крещиш!

Не можеш да си легнеш и да се наспиш!

Мислите ми все от тъга са изградени,

а дните ми знам, веч са преброени...

И въпреки всичко, аз пак ще се опитвам,

макар и да бъда до края изритван,

да стигна до крайния път на победа

и от тежкия товар аз да олекна!

А лампата мижава продължава да тлей...

Усещам как Сънчо идва да ми пей... ;)

А дъждът продължава все така да се лей...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габи Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...