Миг от Бурята
По залез, във края на деня,
коленича, чакам нощта.
На слънцето последни лъчи
карат да затворя очи.
Дълго притихнал аз бях така
и слушах гласа на света.
След време отворих очите,
в светлината на звездите
разперих аз своите крила,
подготвих се да полетя.
Черни ангелски крила
аз разтварям в нощта,
късче черна тъмнина,
кратък миг в тишина.
Буря мощна се изви,
облак луната скри.
Стена от вятър и вода -
през нея ще прелетя,
на бурята във яростта
търся своята мечта...
коленича, чакам нощта.
На слънцето последни лъчи
карат да затворя очи.
Дълго притихнал аз бях така
и слушах гласа на света.
След време отворих очите,
в светлината на звездите
разперих аз своите крила,
подготвих се да полетя.
Черни ангелски крила
аз разтварям в нощта,
късче черна тъмнина,
кратък миг в тишина.
Буря мощна се изви,
облак луната скри.
Стена от вятър и вода -
през нея ще прелетя,
на бурята във яростта
търся своята мечта...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стоян Вихронрав Все права защищены
