Миг от Бурята
По залез, във края на деня,
коленича, чакам нощта.
На слънцето последни лъчи
карат да затворя очи.
Дълго притихнал аз бях така
и слушах гласа на света.
След време отворих очите,
в светлината на звездите
разперих аз своите крила,
подготвих се да полетя.
Черни ангелски крила
аз разтварям в нощта,
късче черна тъмнина,
кратък миг в тишина.
Буря мощна се изви,
облак луната скри.
Стена от вятър и вода -
през нея ще прелетя,
на бурята във яростта
търся своята мечта...
коленича, чакам нощта.
На слънцето последни лъчи
карат да затворя очи.
Дълго притихнал аз бях така
и слушах гласа на света.
След време отворих очите,
в светлината на звездите
разперих аз своите крила,
подготвих се да полетя.
Черни ангелски крила
аз разтварям в нощта,
късче черна тъмнина,
кратък миг в тишина.
Буря мощна се изви,
облак луната скри.
Стена от вятър и вода -
през нея ще прелетя,
на бурята във яростта
търся своята мечта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стоян Вихронрав Всички права запазени
