Bersek (Стоян Вихронрав) Bersek (Стоян Вихронрав)
2 334
Aug 5, 2008, 3:55 PM

Миг от Бурята

752 0 2
По залез, във края на деня,
коленича, чакам нощта.
На слънцето последни лъчи
карат да затворя очи.
Дълго притихнал аз бях така
и слушах гласа на света.

След време отворих очите,
в светлината на звездите
разперих аз своите крила,
подготвих се да полетя.

Черни ангелски крила
аз разтварям в нощта,
късче черна тъмнина,
кратък миг в тишина.

Буря мощна се изви,
облак луната скри.

Стена от вятър и вода -
през нея ще прелетя,
на бурята във яростта
търся своята мечта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Вихронрав All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0