Aug 5, 2008, 3:55 PM
Миг от Бурята
По залез, във края на деня,
коленича, чакам нощта.
На слънцето последни лъчи
карат да затворя очи.
Дълго притихнал аз бях така
и слушах гласа на света.
След време отворих очите,
в светлината на звездите
разперих аз своите крила,
подготвих се да полетя.
Черни ангелски крила
аз разтварям в нощта,
късче черна тъмнина,
кратък миг в тишина.
Буря мощна се изви,
облак луната скри.
Стена от вятър и вода -
през нея ще прелетя,
на бурята във яростта
търся своята мечта...
коленича, чакам нощта.
На слънцето последни лъчи
карат да затворя очи.
Дълго притихнал аз бях така
и слушах гласа на света.
След време отворих очите,
в светлината на звездите
разперих аз своите крила,
подготвих се да полетя.
Черни ангелски крила
аз разтварям в нощта,
късче черна тъмнина,
кратък миг в тишина.
Буря мощна се изви,
облак луната скри.
Стена от вятър и вода -
през нея ще прелетя,
на бурята във яростта
търся своята мечта...
© Стоян Вихронрав All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря
-
Харесва ми стихотворението ти !
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
