25 дек. 2024 г., 07:39

Миг пропилян 

  Поэзия
52 0 0

Не докосвай душата ми, моля те!

Тя дълбоко ранима мълчи.

Не протягай ръце, нито в нощите,

Нито в утрото... защото кърви.

 

Остави тишината във времето

Да изтлее. Ще трепне ли в миг

Нещо мъничко – зрънце ли, семенце...

Преродило се в пустата шир.

 

Не докосвай сърцето ми стенещо!

Притаи своя дъх до безкрай.

Няма смисъл... тежко е бремето,

И мига е докрай пропилян.

 

 

© Камелия Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??