Не докосвай душата ми, моля те!
Тя дълбоко ранима мълчи.
Не протягай ръце, нито в нощите,
Нито в утрото... защото кърви.
Остави тишината във времето
Да изтлее. Ще трепне ли в миг
Нещо мъничко – зрънце ли, семенце...
Преродило се в пустата шир.
Не докосвай сърцето ми стенещо!
Притаи своя дъх до безкрай.
Няма смисъл... тежко е бремето,
И мига е докрай пропилян.