Dec 25, 2024, 7:39 AM

Миг пропилян

  Poetry
337 0 0

Не докосвай душата ми, моля те!

Тя дълбоко ранима мълчи.

Не протягай ръце, нито в нощите,

Нито в утрото... защото кърви.

 

Остави тишината във времето

Да изтлее. Ще трепне ли в миг

Нещо мъничко – зрънце ли, семенце...

Преродило се в пустата шир.

 

Не докосвай сърцето ми стенещо!

Притаи своя дъх до безкрай.

Няма смисъл... тежко е бремето,

И мига е докрай пропилян.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камелия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...