Миг пропилян

Poesía

342 0 0

Не докосвай душата ми, моля те!

Тя дълбоко ранима мълчи.

Не протягай ръце, нито в нощите,

Нито в утрото... защото кърви.

Остави тишината във времето

Да изтлее. Ще трепне ли в миг

Нещо мъничко – зрънце ли, семенце...

Преродило се в пустата шир.

Не докосвай сърцето ми стенещо!

Притаи своя дъх до безкрай.

Няма смисъл... тежко е бремето,

И мига е докрай пропилян.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0